Пророка ﷺ заповядва да се променя порицаното, доколкото е възможно. А порицаното е всяко нещо, което Аллах и Неговият Пратеник са забранили. И когато види нещо порицано, негов дълг е да го промени с ръка, ако има тази способност. А ако е неспособен за това - да го промени с езика си, като възпре извършващия го. Да му поясни вредата от него и да го упъти към доброто вместо [да го остави да тъне в] злото. Ако не е способен да изпълни и тази степен - да го промени със сърцето си, като намрази порицаваното нещо и си каже, че ако има възможност да го промени - ще го направи. Промяната със сърцето е най-слабата степен на вярата в променянето на порицаното.

• Хадисът е основен в пояснението относно степените на промяната на порицаното.
• Заповедта за степенуване в забраната на порицаното, в зависимост от възможността и способността.
• Забраната за порицаваното е голям раздел в религията и отговорността за това не отпада от никого. Всеки мюсюлманин е натоварен с нея според възможностите си.
• Повеляването на одобряваното и забраняването на порицаното е от качествата на вярата, а вярата се увеличава и намалява.
• Условие за забрана на порицаваното е: знанието относно конкретното нещо, че е порицано.
• Условие за промяна на порицаваното е: да не предизвика по-голяма вреда след забраната.
• Относно забраната на порицаното има етикет и условия, които всеки мюсюлманин трябва да научи.
• Осъждането на порицаното се нуждае от шериатска политика и от знание и прозорливост.
• Неизвършването на порицание със сърцето е доказателство за слаба вяра.