Пророка /Аллах да го благослови и приветства/ пояснява правото на Аллах над рабите Си и правото на рабите над Аллах, и че правото на Аллах над рабите е да служат единствено Нему без да съдружават нищо с Него. И че правото на рабите над Аллах е да не наказва единобожните, които не съдружават нищо с Него. След това Муаз казва: ,,О, пратенико на Аллах, да известя ли хората, за да се радват и благовестяват с тази новина?". Но пророка /Аллах да го благослови и приветства/ му забранява, страхувайки се да не разчитат само на това нещо.

• Пояснението на правото на Всевишния Аллах, което е сторил задължително за рабите Си, а то е да го обожествяват без да съдружават с Него нищо.
• Посочването на правото на рабите над Всевишния Аллах, което Той е сторил задължително за Себе Си чрез Своята щедрост и благодат, а то е да ги въведе в Дженнета и да не ги наказва.
• В този хадис се съдържа огромно благовестяване с въвеждането в Дженнета за единобожните, които не съдружават нищо с Всевишния Аллах.
• Муаз разказва този хадис преди смъртта си, страхувайки се от грях, поради скриване на знанието.
• Предупреждението да не се споделят някои хадиси на определени хора от страх, че няма да разберат значението им. Това се отнася за хадиси, които са съобщителни, а не такива, които изискват извършването на дела или съдържат закони от законите на ислямското законодателство - шериат.
• Грешниците от единобожните са под волята на Аллах. Ако пожелае - ще им опрости, а след това пътят им е към Дженнета.