Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ заповядва на своята общност да страни от седем престъпления, седем погубващи гряха. След като бил попитан за тях пояснил, че те са: Първо: съдружаването с Аллах - ширк, чрез равнопоставяне или уподобяване на нещо или някого с Него - Пречистия, по какъвто и да е начин. Второ: магията, а тя представлява направата на възли, заклинания, отвари и пушеци. Тя влияе върху тялото на омагьосания, като може да му причини болест или смърт. Може също да раздели съпрузите. Това е от делото на шейтана. Много от магьосниците се свързват с него чрез ширк, сближаване с лоши духове, или с неща, които шейтанът обича. Трето: убийството на душа, която Аллах е възбранил да се убива, освен законосъобразно, шериатски обосновано и изпълнено от управника. Четвърто: консумацията на лихва, директно или индиректно. Пето: възползване от парите на малолетния, чийто баща е починал. Шесто: бягството от битката с неверниците. Седмо: обвиняването на свободните и целомъдрени жени в прелюбодеяние. Същото се отнася и за набеждаването на мъжете.

• Големите грехове не са ограничени само в тези седем. Те са конкретизирани, за да се подчертае опасността и тежестта им.
• Позволението за изпълнение на смъртно наказани по право като убийство, вероотстъпничество или прелюбодеяние след женитба, което се изпълнява от (и ако има) шериатски управник.