Когато Пророка /саллеллаху алейхи уе селлем/ изпраща Муаз ибн Джебел /радийеллаху анху/ към Йемен като призоваващ и обучаващ, му разяснява, че ще срещне християни. Казва му го, за да може да се подготви за тях, а след това да започне в призива си към тях, степенувайки от най-важните неща. Първо да ги призове към поправяне на убеждението (акида), чрез свидетелството ,,Ля иляхе иллеллах мухаммеден расулюллах". Защото чрез свидетелството влизат в исляма. А когато се покорят на това им заповядва да отслужват молитвата - намаз, защото е най-голямото задължение след единството - теухид. А когато започнат да я отслужват, заповядва на богатите хора сред тях да дават милостинята - зекят, от парите си на бедните хора сред тях. След това го предупреждава да не взима от най-ценните им богатства, защото задължителното е да се взима от средните такива. След това му завещава да страни от гнета и потисничеството, за да не отправят угнетените хора дуа срещу него, а на такава дуа се дава отговор и се приема.

• Значението на свидетелството ,,Ля иляхе иллеллах" е конкретизирането единствено на Аллах в извършването на богослужения - ибадет, и изоставянето на ибадета към всичко различно от Него.
• Значението на свидетелството ,,Мухаммеден расулюллах" - ,,Мухаммед е пратеникът на Аллах" е да се вярва в него и в онова, с което е дошъл. Също така вярата в това, че е последният пратеник към човечеството.
• Говоренето с някой, който има знание, не е като говоренето с невеж човек. Затова предупреждава Муаз с думите: ,,Наистина отиваш при хора на писанието".
• Важността на това, мюсюлманинът да познава религията си, за да премахне съмненията и да се предпази от онези, които ги разпространяват, а това се случва чрез търсене на знание.
• Анулирането на юдейството и християнството като религии след изпращането на Пратеника Мухаммед /саллеллаху алейхи уе селлем/ и това, че няма да са от групата на спасилите се в Съдия ден, докато не приемат исляма и не повярват в пророка Мухаммед /саллеллаху алейхи уе селлем/.