Пророка /саллеллаху алейхи уе селлем/ съобщава за мястото си, което е при Всевишния Аллах, и че то е достигнало най-високите степени на обичта. Положение, което също и Ибрахим /алейхисселям/ е достигнал. Затова отрича да има за любимец друг освен Аллах, защото сърцето му е препълнено с любов към Всевишния Аллах. Препълнено е с възвеличаване и познание към създателя и в него няма място за друг, освен за Аллах. Ако имаше за него любимец от създанията, той щеше да бъде Ебу Бекр /радийеллаху анху/. След това предупреждава от прекрачването на позволената граница в обичта, така, както я прекрачват евреите и християните с гробовете на своите пратеници и праведници. До такава степен, че ги превръщат в средства за сдружаване - ширк, и започват да ги обожават вместо Аллах. Построяват върху гробовете им места за поклонение и храмове. Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ забранява да се извършват подобни действия!

• Превъзходството на Ебу Бекр /радийеллаху анху/ и това, че той е най-достойният сподвижник и с най-голямо право да бъде халиф, като наследи Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ след смъртта му.
• Построяването на храмове над гробовете е от порицаните неща, които предишните народи са вършели.
• Забраната гробовете да се приемат като място за извършване на ибадет, като там или срещу самия гроб се извършва молитвата намаз. Забранено е да се строи върху тях джамия или тюрбе, за да се предотврати попадането в ширк поради това.
• Предупреждението да не се превъзнасят праведниците, за да не доведе това до съдружаване - ширк.
• Опасността от това, за което предупреждава Пророка /саллеллаху алейхи уе селлем/, потвърждавайки за него пет нощи преди да почине.