Пророка /саллеллаху алейхи уе селлем/ забранява небрежността и прекрачването на шериатските граници по отношение на хвалебствията и предаването му на божествени качества, присъщи само на Всевишния Аллах, които са Негови имена и качества. Забранява да се твърди, че знае неведомото и забранява да бъде зован заедно с Аллах така, както християните са направили с Иса - синът на Мерйем /алейхисселям/. След това пояснява, че е раб от рабите на Аллах и заповядва да казваме за него: раб на Аллах и Негов пратеник.